Опитвам се да следя и анализирам двата световни военни конфликта САЩ и Израел срещу Иран и Русия срещу Украйна. Интересът ми е свързан с евентуалните прогнози за развитието им, както в близко, така и в по-далечно бъдеще. Към момента започва да се налага изводът, че все по-малко вероятно е тези  конфликти да завършат с военна победа на една от страните. В същото време влиянието на това противопоставяне върху световното икономическо развитие се усеща все по-осезателно и отчетливо. Затова е важно да се опитаме да дефинираме проблемите с които ще се сблъска световната икономика след края на тези конфликти, независимо дали този край ще бъде след преговори  или след  военна победа?

Следейки информационните източници се налага изводът, че  и двата конфликта вече показват характеристики на "замразени" или трудноразрешими войни, независимо от отчитаните резултати по фронтовете.

При тази ситуация е важно да се опитаме да структурираме  проблемите, пред които ще се изправи световният ред и икономика и дали "печалбата за победителите" няма да се окаже, по-горчива от "загубата на победените" независимо дали краят на тези конфликти ще дойде чрез преговори  или чрез военно решение. Какви са даденостите днес?

Вече повече от 4 години си задавам един и същи въпрос. Кое е това, което накара Русия да започне първоначално СВО, която в последствие прерасна  във сериозен международен военен конфликт и глобално противопоставяне?

Учил съм в бившия СССР в гр. Киев, струва ми се, че имам основание да твърдя, че в голяма степен познавам  и руснаците и украинците. Именно това усещане  ме караше още от началото на 2022 год. да се съмнявам, че СВО е с една единствена задача. Никога не съм вярвал, че този военен конфликт има за цел Русия да завземе украински земи. По-скоро бях с усещането, че въпросът за присъединяването на Малорусия /Донбас и Луганск/ към руската федерация е по-скоро повод /прикрие/, а не основната цел и задача на разразилата се криза. Кое ми дава основание за това?

ИЗБОРИТЕ... А СЛЕД ТЯХ?

Вече измина достатъчно време, за да се преосмисли и анализира детайлно случилото се на изборите на 19 април, както и техните резултати. Налагащото се мнение е, че

Въпросът в заглавието бе провокиран от ретроспективен преглед на историческия период след промените през 1989 година. И по-точно от интервюто на бившия президент Петър Стоянов в предаването на Лора Крумова от 11 януари 2026 г. Първоначално ме впечатлиха датите, които той фиксира за връчването на мандата на БСП на 28 януари 1997 година и връщането му от Николай Добрев на 4 февруари. Естествено се наложи и сравнението между случилото се в този период преди приемането на валутния борд и днешното ни приемане в еврозоната. Оказва се, че има твърде много общо в двата периода, организацията, целите и средствата използвани и в двата случая. И в двата случая политическите решения имат цена, но политическа отговорност няма! През 1997 г., валутен борд - загуба на суверенитет, срив на икономиката и най-лесното оправдание - беше неизбежно. Никой не понесе лична отговорност. Днес при еврото, ново стратегическо решение, отново без референдум, без подпис, без носене на риск и отговорност от тези които вземат това решение. И както обикновено в България, решенията са персонални, последствията и отговорността колективни. Г-н президент Радев, вие като военен можете ли да издадете заповед и да не се подпишете под нея, и да не понесете отговорност за изпълнението и? Или, както е казано "изпълнявай само писмени заповеди, защото нечестивците се отмятат"! У нас в политиката не се търси отговорност нито от този който взима решението и от този който го изпълнява! Разчита се на изборите, а те се фалшифицират.

 Но поред...

На 19.11.25 год. публикувах материала  САЩ И КИТАЙ  - ДВА МОДЕЛА ЕДНА ЦЕЛ -  СТРАТЕГИЧЕСКИ СБЛЪСЪК, КОЙТО НОСИ  ГЕОПОЛИТИЧЕСКИ РИСКОВЕ.

https://mtt.bg/index.php/blog/sas-i-kitaj-dva-modela-edna-cel

И както се казва в една известна епитафия: „Очаквах го, но не толкова скоро!“

Материалът завършва със следните констатации:

„Икономическите модели на САЩ и Китай представляват две концептуално различни стратегии: САЩ се базират на свободния пазар и финансово-политическо /военно/ глобално влияние.

Китай използва силен държавен контрол и стратегическо планиране за индустриална и търговска доминация.

И какво се случи в самото начало на Новата година? Според официални съобщения на медиите САЩ са нанесли военни удари срещу Венецуела в първите дни на 2026 г., при което са чути експлозии в Каракас и други райони на страната. Съобщава се, че венецуелският президент Николас Мадуро е обявил извънредно положение и е обвинил САЩ в „военна агресия“. 

САЩ И КИТАЙ  - ДВА МОДЕЛА ЕДНА ЦЕЛ -  СТРАТЕГИЧЕСКИ СБЛЪСЪК, КОЙТО НОСИ  ГЕОПОЛИТИЧЕСКИ РИСКОВЕ

 Много хора си задават въпроса от какво се породиха сериозните  митнически проблеми  между САЩ и Китай, довели до днешната сериозна криза? Та нали американците бяха тези, които поради по-ниската цена на труда в Азия още през 80 години на миналия век започнаха да пренасочват  значителна част от производството си в региона на „азиатските тигри“. Идеята им бе от там да получават стоки  на значително по-ниски цени. Американската логика  по принцип бе правилна, ако се има предвид нейните чисто капиталистически икономически ценности, а именно, че печалбата е основната движеща цел.

Настъпилият глобален  дисбаланс между САЩ и Китай  фактически се оказва стратегически сблъсък между два модела, който сблъсък може да има сериозни последствия за световния икономически и геополитически ред. В центъра на конфликта днес стои търговският дефицит на САЩ, който може да се каже, че вече не е временен феномен, а определено е  дълбоко структурен  проблем на американската икономика.

Барселона е столица на автономната област Каталония и вторият по големина град в Испания.
Първите сведения за населението на Барселона датират от Новокаменната ера, но самият град е основан като колония през І в. пр. Хр. от римляните, които нарекли колонията „Барчино”